Самотата-уникално човешко преживяванe
„Ние се раждаме самотни и живеем самотни“ В тази мисъл на Т. Вулф се съдържа философското разбиране за индивида като безусловно самотен в някакъв екзистенциален смисъл. В този дух, Фройд възприема парадигмата, че изначалното състояние на човешкото съзнание е пронизано от дълбоко чувство за уединение и самота.
Веднъж достигнал до своето уникално личностно тъждество, човек неочаквано се сблъсква със своята абсолютна самота.
Още по-песимистичен е изводът на Сартър: „Ние сме осъдени да бъдем свободни, но още по-непоправимо и безнадеждно сме обречени на пълна изолация“.
При психологическата самота се акцентува главно върху субективната реакция на индивида, в резултат на дефицита на социални отношения. Да си самотен, обаче не означава непременно да бъдеш сам. Самотата не може да бъде преравнена с физическото състояние на изолираност. Изолацията е наблюдаемо от човека състояние, което може да се контролира и регулира. С други думи, „състоянието на изолация се явява обективно и външно обусловено, докато самотата е субективно вътрешно преживяване“.
Според една древна мъдрост, за да разбереш физическата изолация са достатъчни само очите на човека, но за да разбереш самотата е необходимо да я изпиташ. Уникалността на разглеждания феномен, прави невъзможно неговото дефиниране.
В най-общ план, самотата е преживяване, предизвикващо комплексно и общо чувство, което изразява определена форма на самосъзнание и показва разрез между основните реални отношения и връзките с реалния свят на човека. Тя е преживявяне, зараждащо се в неговото съзнание: „Моята самота е само моя! Никой не може да я преживее вместо мен! Ето защо, най-вероятно, никой не би могъл да разбере докрай моите чувства, когато съм самотен“.
Една от най-ярките характеристики на самотата е специфичното чувство на пълна потопеност в самия себе си. Тя не е локално, а цялостно, абсолютно и всеобхватно преживяване. Азът е изправен пред безкрайна тъмнина и когато се докосне до нея, открива само “нищото“, което е вътре в него.
В чувството за самота има и познавателен елемент. Носейки знака за „моята самота“, тя ми съобщава какъв съм аз в този живот. Този психичен елемент представлява
особена форма на самовъзприятие и самосъзнание. Най-често той има противоречив характер – от една страна, изразява стремежа към другия, към близостта, любовта, но заедно с това - бягството, страха, болката от отхвърлянето.
Самотата изправя пред страха от близостта, от болката и страданието, което отново отпраща самотният в пространството на неговата сигурност и защита. Той се страхува от самотата, но и се страхува да я напусне, защото не вижда нищо одвъд нея. Самотата поражда страх, но страхът също поражда самота, придружена от съзнанието за обреченост и безнадеждност. Самотният човек изпитва несигурност, бзпокойство, страх от свободата.
Това преживяване
заплашва да разклати или даже да раздвои интенционалната структура на личността. Азът не може да открие отговор на болезнено възникналия въпрос: „Кой съм аз?“
Отчуждението от самия себе си се изразява в различни форми: отчуждение от реалния „аз“, бягство от себе си, отдалечаването от човечността създава самота.
Идентичността е дълбоко засегната. Азът започва да губи своята граница, засилва се усещането за празнота. Самотникът е откъснат от миналото и предчувства провал в бъдеще. То е неопределено и поражда тревога и страх. Характерен елемент на самотата е неочакваността на нейното появяване. Неподготвени за това преживяване, хората се лутат и безкрайно страдат от неговите болезнени удари. В поведенчески план, патологичната самота се изразява в самосъжаление, затваряне в себе си, вялост, униние и депресия. Тя раздира човека и постепенно унищожава жизнените му сили. Чувствто прониква дълбоко и устойчиво се запазва, като провокира пасивност и безнадеждност.
Всичко това стимулира изменения в структурата на поведението и катализира разрушителни процеси, които могат да бъдат пагубни за човека и обществото.
За самотните хора, поставени в тази ситуация, самотата е не само болезнено преживяване, но и реална опасност за техния живот.
Още публикации