Още за депресията или „Пак ли се започна?“
Депресията е болезнено изживяване. Тя е „черното куче“ на меланхолията, което отмъква радостта ти. Безспокойството, което не те оставя нощем да спиш. Демон, явяващ се посред бял ден, който ти единствен съзираш. Мрак, видим само за теб.
Тези метафори не са преувеличени. Всеки, който е бил спохождан от депресията, знае, че тя вдъхва обезсилваща тревожност, огромна лична неудовлетвореност и опустошаващо отчаяние. Оставя те потънал в безнадеждност и апатия, превит под гнета на унинието и разочарованието, породени от онзи блян за щастие, който така и не се е сбъднал.
Всеки би направил всичко, за да не се чувства по този начин. И го прави. Но по една ирония на съдбата сякаш нищо не помага. Тъжният факт е, че навести ли те веднъж , депресията има навика да се връща, даже и да си се чувствал добре от месеци. Неусетно те завладява мисълта, че не си достатъчно добър, че си неудачник. Това те води до още по-голяма вътрешна пустота и безнадеждност. И накрая стигаш до извода,че има нещо дълбоко сбъркано в самия теб...
Ами ако причината не е в теб и няма нищо сбъркано?Ами ако ти самият си станал жертва на собствените си свръхемоционални и дори героични усилия да се избавиш от нея – по същия начин, както този, който се опитва да се измъкне от тресавището, затъва още по-дълбоко в него?
Пиша това, за да ти помогна да разбереш как се случва това и какво можеш да направиш по въпроса, като предлагам една нова перспектива към онова, което подхранва депресията.
1.На най-ранните стадии, когато настроението започва да се спуска по низходяща спирала, вреди ни не само самото настроение, но и начинът, по който реагираме на случващото се.
2.Обичайният подход, който прилагаме в такива случаи, не само не помага, но на практика ни заключва в болката, която се опитваме да избегнем.
С други думи, започнем ли веднъж да затъваме, нищо няма да ни помогне, защото всеки опит да се отървем от депресията по стандартния начин, т. е. да поправим „собствените си грешки“, само ни заравя още по-дълбоко. Да осъмваш с мисълта, че си провалил живота си... Обичайните самообвинения, че проявяваш слабост, щом се поддаваш на тъгата... Отчаяните опити да убедиш сърцето и тялото си, че не чувстваш това, което чувстваш...
Подобни психологически акробатики не водят до никъде, а само ни тласкат по-надолу към спиралата.Който не е мигвал цели нощи, погълнат от тягостни мисли, знае много добре, че тези усилия са безплодни.
Как да се лекуваме от депресия?На първо място е необходимо да се оттървем от онези привични модели на мисленето, които ни вкарват в капаните на унинието.Това е възможно прилагайки т. нар.осъзната
когнитивна терапия.
Тя представлява нов, ефикасен синтез на различни начини за опознаване на тялото и ума, които подпомагат промяната в отношението към негативните мисли и емоции. Благодарение на тази промяна се откриват начини за измъкване от низходящата спирала на унилото настроение, преди още то да се е превърнало в депресия.
През 70-те години на миналия век,вниманието на учените бе насочено главно към откриването на ефективни медикаменти за опустошителния първи епизод на острата депресия.Те ги намериха в лицето на антидепресантите, които и до днес са изключително полезни за мнозина.
Оказа се обаче, че антидепресантите действат само когато ги вземаш. А алтернативата да приемаш лекарства цял живот, не е приемлива нито за лекари, нито за пациенти. По-късно се стигна и до откритието, че веднъж излекуваната депресия често се завръща – вероятността да рецидивира се увеличава, колкото по- често ни спохождат мрачни мисли.
Кое кара депресията да се завръща и защо тресавището и е още по-коварно при всяка нова среща?Оказва се, че всеки път когато се чувстваме потиснати, връзките в мозъка ни между настроение, мисли, тяло и поведение стават още по-здрави, което пък улеснява и следващите “ визити“ на депресията.
А дали е възможно да предотвратим този риск?
Доказано е, че психологическото лечение чрез т.нар.
когнитивна терапия е ефективно както при остра депресия, така и за предпазване от повторен срив.Изграждането на нов модел на мислене помага да се отърсим от съжаленията за миналото и от притесненията за бъдещето. Съзнанието става по-гъвкаво и разкрива нови възможности дори в ситуации, които в миналото сме считали за безизходни.Този метод предпазва от обичайното униние, типично за депресирания. Той позволява да възстановим контакта с пълния набор от външни и вътрешни ресурси, от които черпим, за да се учим, развиваме и лекуваме – ресурси, които дори не подозираме, че притежаваме. Осъзнаваме,че сме жертва на собствените си обичайни модели – мисловни,емоционални и поведенчески, които ни лишават от радостта от живота и от усета ни за нови възможности.
В крайна сметка - разполагаме с една по-свежа и ясна перспектива към стандартните житейски ситуации. А това неминуемо вдъхва усещане за непозната досега свобода -- свободата да действаш по начини, които преди са изглеждали невъзможни и немислими.
Още публикации